Жители на "Дружба" и Цариградски комплекс сами се свързаха със станцията на метрото при Интер експо център, след като общината не предвиди, че те биха искали да пътуват с подземната железница. С новия интегрирания план местната управа вече нямало да работи на парче

От Георги МарчевВсички статии на автора

Жители на “Дружба” и Цариградски комплекс сами се свързаха със станцията на метрото при Интер експо център, след като общината не предвиди, че те биха искали да пътуват с подземната железница. С новия интегрирания план местната управа вече нямало да работи на парче
Санирани сгради, нов национален стадион, планетариум, бизнес инкубатор, ремонтирани паркове и улици, подменени тротоари, още метростанции… Ето така изглежда София, но в проекта за “Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град София“, в който ще бъдат заложени всички проекти на Столичната община от 2014 до 2020 г. Тази седмица документът се разглежда в комисиите на общинския съвет.

Местната управа очаква общо над 4.54 млрд. лева инвестиции от 2014 до 2020 г. от европейски проекти, държавата, частни средства, както и от други програми и донори. Целта на плана е да не се работи на парче, а да има обща визия при реализацията на отделните проекти на общината за обновяване на градската среда. Тепърва проектите ще бъдат одобрявани от Брюксел или държавата.

План предвижда планетариум, нов стадион и ремонтирани паркове в София до 2020 г.Ще бъдат подменяни и тротоарни плочки
Фотограф: Анелия Николова

Дневник

Стадиони, музеи, метро

Интегрираният план разделя столицата на три зони – център, с преобладаващ социален характер и с потенциал за икономическо развитие (виж карето). Всяка от тях включва няколко подзони, в които са заложени вече готови проекти или такива, за които ще се търси инвеститор. Общо са 420, но според ръководителя на разработчиците на плана проф. д-р арх. Веселина Троева от обединение “София XXI” ДЗЗД в годините ще могат да се добавят други проекти. Само обхватът на зоните не може да се променя до 2024 г.

Сред вече предвидените проекти е третият метродиаметър за 1.3 млрд. лева, който е един от най-големите инфраструктурни обекти за София през следващите години.

Заложено е и изграждането на “София тех парк” в жк “Изток” върху бивш военен терен около 4-ти километър. Стойността на проекта е 102.7 млн. лева. Пак в този район се предвижда и построяването на нов национален стадион за 73.5 млн. лева с публично-частно партньорство.

В научния комплекс на Българската академия на науките (БАН) на 4-ти километър ще бъдат обновени настилките, тротоарите, пешеходните алеи, ще се подменят топлопроводът, уличното осветление и ще бъде поставен водопровод. Общата стойност на проекта е 7.6 млн. лева по Оперативна програма “Региони в растеж”, която най-вероятно ще е наследникът на “Регионално развитие”. За сградите в комплекса се предвижда топлоизолация и внедряване на ВЕИ технологии за 32.4 млн. лева пак по европрограмата.

За 2.5 млн. лева се предвижда изграждането на високотехнологичен бизнес инкубатор “БАН – Слатина”, както и научен музей за деца с учебна холографска галерия за 31.1 млн. лева по “Джесика” (Jessica). С европроект ще се създаде възстановка на ранно неолитно жилище от 6000 – 5500 г. пр. Хр. за 1 млн. лева по европрограма. За 16 млн. лева се планира построяването на подземен паркинг на “Арена Армеец” и оформяне на зона за спорт за 16.2 млн. лева с пари по “Джесика” и “Региони в растеж”.

В научен комплекс 2 на БАН се предлага изграждането на астрономически комплекс с обсерватория и планетариум с проект по “Джесика” за 8.4 млн. лева.

План предвижда планетариум, нов стадион и ремонтирани паркове в София до 2020 г.През 2012 г. Столичната община откри две нови станции от първия метродиаметър. Изходът на едната от тях – “Младост 3”, беше на кална поляна. Хората трябваше да се придвижват по асфалтови пътечки, построени в последния момент, до станцията

Фотограф: Мария Съботинова

Строителство градът

Пълна промяна и в центъра

За централната градска част преобладават проектите за обновяване на пътните настилки и тротоарните плочки. Заложен е ремонт на градините “Майчин дом” и “Алжир” за 1.3 млн. лева, както и вече познатите проекти за изграждането на кръстовището на две нива на Лъвов мост по заем от Европейската инвестиционна банка за 19 млн. лева и ремонтът на Женския пазар на два етапа за общо 16.3 млн. лева по “Джесика”.

Предвижда се подземен паркинг под ул. “Александър Стамболийски” за 890 паркоместа с публично-частно партньорство и “Джесика”. С 85.6 млн. лева от републиканския бюджет сградата на ЦУМ трябва да се преобрази в Исторически музей и музей “Стара София”, които трябва да са обвързани по функции с Централната баня, на която вече се прави ремонт и се преобразува в музей.

Предвижда се обновяване на Княжеската градина, парк “Владимир Заимов” и на пространството около храм-паметник “Св. Александър Невски” за общо над 10 млн. лева по европроекти.

Общината ще прави и голям ремонт на цялата Борисовата градина – подмяна на водопроводи, ново осветление, изграждане на спортен комплекс. Общата сума на всички проекти е за близо 58 млн. лева, като част от ремонтите вече бяха извършени. Подобен ремонт е заложен и за Южния парк.

В зоната с преобладаващ социален характер са предвидени приоритетно проекти за енергийна ефективност на публични сгради и ремонти на улици. След решение на проблема със собствеността на сградата на “Захарна фабрика” тя ще бъде превърната в паметник на културата. Нужните пари са около 25 млн. лв.

В жк “Факултета” ще се изгради канализационен колектор, а виетнамските общежития ще станат социален инте­грационен център, който да има широки социокултурни функции. В плана са предвидени построяването на частни жилища в “Модерно предградие” за над 361 млн. лева от частен инвеститор.

План предвижда планетариум, нов стадион и ремонтирани паркове в София до 2020 г.Арх. Веселина Троева, ръководител на разработчиците на проекта, и главният архитект на София Петър Диков
Фотограф: Мария Съботинова

Строителство градът

Финансиране

В предварителния бюджет най-голям дял очаквано имат европейските програми – над 2.4 млрд. лева. Следват парите от републиканския и местния бюджет за съфинансиране на проектите – съответно 585 и 562 млн. лева. Общината ще търси частни инвестиции в размер на 557 млн. лева, а по “Джесика” се надява да получи почти 275 млн. лева. Останалата част се очаква от други донори.

За проектите с общоградско значение бюджетът е 1.7 млрд. лева, от които по-голямата част са предвидени за изграждането на третия метродиаметър. Средствата за зоната с потенциал за икономическо развитие са 780 млн. лева, за тази със социален характер – 1.2 млрд. лева, и за центъра – 866 млн. лева.

С приемането на интегрирания проект ще бъде създадено и специално звено към Столичната община, което ще координира всички проекти.

“Трябва да се избегне лобирането за един или друг проект, за личности или други фигури, за сдружения със стопанска цел”, каза общинският съветник от “Синята коалиция” Владимир Кисьов (СДС) на обсъждането на плана във финансова комисия тази седмица. Според него иначе проектът е разработен добре и изрази задоволство от резултата.

Главният архитект Петър Диков предупреди съветниците, че планът трябва да се приеме до няколко месеца, за да може работата да продължи и да не се губи първата година от новия програмен период за европейските програми. Той каза, че в бюджетите за следващите години трябва да се залагат достатъчно пари за отчуждаване, защото при много от проектите това е неизбежна част.

Планът за интегрирано развитие на града ще бъде разглеждан още няколко пъти в комисиите на общината.

Зони за въздействие
В документа са определени три зони за въздействие. В първата, която е с преобладаващ социален характер, са включени североизточните квартали “Хаджи Димитър”, “Сухата река”, “Васил Левски”, “Левски В”, “Левски Г” и “Христо Ботев”, северозападните – “Обеля”, “Връбница”, “Надежда”, “Свобода”, “Лев Толстой”, “Триъгълника” и “Модерно предградие”, както и западните – “Красна поляна”, “Разсадника”, “Западен парк”, “Илинден”, “Гевгелийски”, “Света Троица”, “Фондови жилища”, “Захарна фабрика” и “Факултета”. В зоната за въздействие с потенциал за икономическо развитие са източните – “Искър”, “Слатина”, “Къро”, “4-ти км” и “7-ми – 11-ти км”, както и северните – “Илиянци”, “Военна рампа” и “Задгаров район”. Определена за въздействие с публични функции с висока обществена значимост е централната градска част заедно с Южния парк и Борисовата градина.
Menu