Регионалното министерство предлага по-строг режим за сгради в зони на свлачища

Поредна амнистия за постройки без строителни книжа предлага Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Става дума за строежите в т.нар. режим на търпимост, които са вдигнати без разрешително, но законът не налага събарянето им. След поправките собствениците вече ще могат да пристрояват и надстрояват постройките, да правят основни ремонти, реконструкции, както и да променят предназначението им. Ще бъде разрешено да се извършват всички допустими строителни и монтажни работи според действащия подробен устройствен план. Текстовете са част от обявените вчера промени в основния строителен закон – за устройството на територията.

Промените засягат много голям брой постройки. Основно това са къщи на село и в по-малките градове, вдигнати през 60-те и 70-те години на миналия век. На практика сега ще се затвърди статутът на домовете на много хора, чиито къщи са на границата на закона. Поправките ще важат за всички сгради, построени до 31 март 2001 г., когато влезе в сила сегашният Закон за устройството на територията (ЗУТ). В графата “търпими” са още строежи като остъклените балкони, навеси, беседки и други подобни.

Основна цел на законопроекта е да се облекчат процедурите и да се намали административната тежест, е посочено в мотивите на регионалното министерство. Според експертите с него се отстраняват съществуващи неточности и непълноти в действащите разпоредби, натрупани след промени в ЗУТ именно във връзка с подобни решения за амнистия и търпимост на строежите. От регионалното министерство посочват, че една от целите е именно отстраняване на празнотата в нормативната уредба за допустимите строително-монтажни работи, които могат да се извършват при търпимите строежи, и тяхната поддръжка.

“Това и сега е възможно. Но очевидно по-категоричният запис в закона е нужен за някои общински администрации и съдилища. С тези текстове търпимите строежи стават още по-търпими”, коментира пред в. “Сега” юристът и експерт Савин Ковачев, който е и бивш зам.-министър на регионалното развитие. Според него текстовете целят поясняване на вече дадена амнистия за строежи без строителни книжа към 26 ноември 2012 г. Той припомни, че сградите в режим на търпимост реално са приравнени на законните и предлаганата промяна на практика е форма на узаконяване. Според Ковачев досега практиката и в общините, и в съда по отношение на строежите в режим на търпимост често е противоречива.

“Подкрепяме промените, които бяха обсъдени и много от тях предложени и от браншовите организации. Много от идеите са на колегите от архитектурния и проектантския бранш”, каза вчера изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. Според него да се повишава статутът на търпимите строежи не е най-доброто решение, но след като вече са допуснати в закона, засягат много хора и има социален момент, подобен подход няма алтернатива.

Освен за жилищни обекти, с подготвените промени ще се изчистват неточности и по инфраструктурни обекти. Преди години често пътища или канализация също са били прокарвани, без да се спазят изискванията на закона, и се оказва, че сега и те са търпими.

В проекта за закон се предлага и по-висока отговорност на водещия проектант при големите обекти. Често всяка отделна част в проекта на бъдещия строеж се проектира от различни правоспособни проектанти – например ВиК, геодезия и т.н. Всичко това обаче често не се синхронизира и се налага препроектиране. Сега в текстовете е записана глоба от 5000 до 20 000 лв. за водещия проектант, въпреки че на практика в самия ЗУТ няма въведено такова понятие.

ЗАБРАНА

По-строг режим на строителство в свлачищни зони, особено за регистрираните от регионалното министерство и описани в специален регистър, предвижда законопроектът. Предложено е и да се забрани строителството в свлачищни райони, в които не е изградена канализация. В законопроекта е дадена възможност при избора на главни архитекти в комисиите за провеждане на конкурсите да участват представители на Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите в България.

Menu