• 

252.7 млн. евро е излишъкът по текущата сметка заради ръста на износа

Въпреки че икономиката на България се възстановява от кризата и брутният вътрешен продукт отчете ръст от 2.5 на сто през първото тримесечие в сравнение със същия период на 2010 г., през март чуждестранни инвеститори са изтеглили 457 млн. евро от страната.

Това показват данните на Българската народна банка за платежния баланс, разпространени вчера. Резултатът е след погашения между български фирми с чуждестранно участие към техните централи, основно в Германия, Холандия и Япония.

Плащането на тези кредити е отразено в статията за преките чуждестранни инвестиции, но заради нови дялови инвестиции в размер на 78.9 млн. евро и насочването на 16 млн. евро от миналогодишните печалби за разрастване на фирмите нетното изтичане на капитали е 363 млн. евро за март.

Справка показва, че миналата година за същия период от страната ни са били изтеглени 162 млн. евро чуждестранни инвестиции, или повече от два пъти по-малко.

Преките чуждестранни инвестиции са един от най-важните показатели за това дали икономиката започва да се възстановява и расте устойчиво, тъй като отразяват намеренията на  международните компании да разрастват своите производства у нас, да наемат работници и да повишават заплати.

На тях се гледа и като на двигател за възстановяването в отсъствието на значително банково кредитиране и ниската инвестиционна активност сред българските фирми и правителството.
Анализаторите, до които “Дневник” се допита, изказаха мнение, че компаниите все още се въздържат да инвестират в България.

“Чуждестранните компании навярно използват увеличената си ликвидност от нарасналия износ и плащат свои задължения към компаниите майки. При всички положения те оценяват, че в момента е по-добре да си покрият дълговете, вместо да инвестират, като навярно не очакват възвращаемостта от инвестирането им да е по-голяма от спестяванията при тези плащания”, коментира макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

Макноикономистът от “Индъстри уоч” Лъчезар Богданов също заяви, че частните компании продължават да не инвестират в България и използват увеличената ликвидност за плащане на свои задължения. “Банковият кредит винаги върви след преките чуждестранни инвестиции. Първо трябва да има предприемачи, които дръзват да рискуват свои пари в дадени бизнеси, и едва след това те ще дръпнат пари от портфейлите на борсовите инвеститори или банките.

Винаги първо бизнесът започва да рискува и след това финансовият сектор го подкрепя. У нас частният бизнес има малки капиталови спестявания и е важно какво чуждите компании мислят за България. Те движеха растежа, те го и спряха. Но е факт, и че частният сектор у нас не оценява средата ни като благоприятна за инвестиции”, посочи той.

Оттеглянето на чуждестранните инвестиции е основната причина и за дефицита в текущата сметка на платежния баланс. Само за март той е в размер 356 млн. евро при 9.4 млн. евро за миналия март. С натрупване за тримесечието пък финансовата сметка формира дефицит 925.4 млн. евро, или 43% повече от същото предходно тримесечие.

Финансовата сметка отчита взаимоотношенията между българските фирми и финансовия сектор с чуждестранни инвеститори, компании майки и кредитори. По нея се отразяват притокът и изтеглянето на инвестиции, ръста на кредитирането, когато то се стимулира от банки майки зад граница и изплащането на частния външен дълг.

Плащанията от финансови институции към техните собственици в чужбина беше причина да се отчитат дефицити в отделни месеци на последните 2 години. През март също е имало изтегляне на 206 млн. евро депозити от нерезиденти, но и приток на нови заеми в размер на 169 млн. евро.

Освен финансовата сметка салдото на платежния баланс се формира още от капиталовата сметка, която има най-малко влияние, и текущата сметка, която обхваща паричните потоци от външната търговия и сектора на услугите.

Именно по текущата сметка има месечен излишък от 87 млн. евро при дефицит от 279.3 млн. за миналия март. С натрупване за тримесечието пък има излишък от 252.7 млн. евро спрямо 554.2 млн. евро дефицит за предходното.

Излишъкът идва от нарастващия в номинално изражение износ и увеличените приходи на компаниите износители, но зад тези данни стои в много по-голяма степен инфлацията на международните пазари, а нарасналото производство е вторият по важност фактор.

Приходите от износ растат с 55.6%, или почти двойно повече в сравнение с разходите по вноса (29.9%) през първото тримесечие. Общата стойност на изнесените стоки е 4.757 млрд. евро при 3057.5 млн. евро за януари – март 2010 г., а вносът е на стойност 4.710 млрд. евро.

Общо платежният баланс (като сбор от салдата по текущата, капиталовата и финансова сметки) е с дефицит от 664.7 млн. евро за първото тримесечие, но това е свиване от 15.8% в сравнение с януари – март миналата година.

Самата капиталова сметка пък е с излишък от 11.9 млн. евро за тримесечието и 3.7 млн. евро, само за март.