Различните райони на града имат високи нива на различни замърсители, въпреки че качеството на въздуха се подобрява

Темата накратко
Научно изследване показва, че между 10 и 20% от смъртните случаи в София са пряко свързани със замърсения въздух, представляващ ключов здравен риск.
Д-р Александър Симидчиев от „Въздух за здраве“ подчертава влиянието на лошия въздух върху всички органи, докато в проучването се отчитат и различни вредители в различните квартали.
В зависимост от квартала жителите са изложени на различни замърсители, като например високи нива на азотен диоксид (NO2) в центъра и фин прах (ФПЧ2.5) в по-бедните райони.

Всички жители на София живеят в квартали, независимо дали в центъра или в периферията на града, където нивата на прахови частици с размер под 2.5 микрона (ФПЧ2.5) и на азотен диоксид (NO2) надвишават допустимите нива, посочени от Световната здравна организация. Това става ясно от ново научното изследване „Здравна тежест и неравенства, свързани със стресови фактори в градската среда в София, България“, публикувано в журнала Environmental Research през от 2025 г. То беше представено на съвместно събитие на сдружение „Въздух за здраве“, Нов български университет и Столичната община.

Въпреки че Столичната община отчита подобрение в качеството на въздуха за втора поредна година и прилага различни мерки като нови нискоемисионни зони за отопление и автомобили, замърсяването на въздуха в столицата продължава да бъде ключов здравен риск за хиляди жители. Изследването е опит да се направи задълбочен анализ на това как замърсяването в София конкретно влияе на здравето на жителите на града. Данните показват, че излагането на средногодишни концентрации на замърсители е свързано с до 3000 преждевременни смъртни случая годишно, което представлява 10-20% от общата смъртност в града, като приносът на ФПЧ2.5 е по-значим. Замърсяването на въздуха е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови и дихателни заболявания. Близо 35% от астмата при деца е свързана със замърсяването в града.

„Няма органи или система в човешкото тяло, които да не са негативно повлияни от лошия въздух, който дишаме, включително кокалите и кожата ни“, каза пред БНР д-р Александър Симидчиев, основател на „Въздух за здраве“ и депутат от ПП-ДБ.

Кой е най-големият вредител
Числата в таблицата (по-долу) разкриват, че замърсеният въздух е хроничен рисков фактор за здравето на жителите. Над 7500 случая на хипертония и повече от 2 хил. случая на исхемична болест на сърцето годишно могат да бъдат свързани с концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ2.5). Ефектът върху сърдечно-съдовата система не се ограничава до тези заболявания – замърсяването участва и в над 1300 случая на инсулт. При децата около 360 случая на астма годишно се свързват с влиянието на фините прахови частици (ФПЧ2.5).

Според данните замърсяването на въздуха е причина за 21% от случаите на хипертонията и 17% от исхемичната болест на сърцето, както и за 14% от случаите за диабет тип 2, включително 35% от случаите на астма при деца.

Недостигът на зелени площи засяга цели 77% от жителите на столицата. Информацията посочва и допълнителни рискови фактори като шума от автомобилния трафик, летния ефект на градския топлинен остров и недостига на зелени площи в радиус от 300 метра от домовете на жителите. Част от препоръките на СЗО и обновените стандарти на ЕС са до 2030 г. жителите да имат достъп до зелени пространства с площ поне 0.5 хектара в радиус до 300 метра от домовете си. Относно шума насоките от 2019 г. препоръчват нивата на пътния трафик да не надвишават 53 децибела през деня и 45 децибела през нощта, докато за момента през деня средните нива на шум от трафика в столицата са 62.2 децибела.

Богатите също плачат
В проучването се отбелязва, че едва една четвърт от софиянците са силно обезпокоени от замърсяването на въздуха в квартала, в който живеят.

От изследването, направено през август тази година, се вижда, че качеството на въздуха е лошо и в по-бедните, и по-скъпите квартали, но вредителите са различни. В централните квартали с по-висок доход хората са изложени на високи нива на азотен диоксид (NO2) и шум от трафика, докато в северните и североизточните райони с по-ниски доходи (отново според проучването) основният проблем е финият прах (ФПЧ2.5) от битово отопление с твърдо гориво.

„Финият прах е концентриран както в по-северните части на града, така и в някои югозападни части на София или в по-ниските места. Твърдите частици се задържат по-близо до по-ниските места. Докато при азотния диоксид проблемът е в по-централно разположените места, където има по-голям трафик“, коментира доц. Ангел Буров, който е съавтор на изследването, цитиран от „Дневник“.

Мерките на Столичната община
На пресконференцията в понеделник заместник-кметът с ресор „Зелена система, екология и земеползване“ Надежда Бобчева представи мерките на общината за опазване на чистотата на въздуха. В сектор битово отопление се въвеждат нискоемисионни зони в няколко района на столицата, като от 2029 г. ще бъде забранено използването на дърва и въглища на цялата територия на Столичната община. Чрез оперативна програма „Околна среда“ се осъществява безплатна подмяна на уреди на твърдо гориво с по-екологични алтернативи. Предвижда се и подмяна в до 10 хил. домакинства чрез доставка и монтаж на над 16 хил. уреда.

В транспорта се въвеждат нискоемисионни зони от 1 декември 2025 г. за автомобили в централната градска част, като паралелно се обновява градският транспорт с екологични превозни средства и се разширяват буферните паркинги, метрото и велосипедната инфраструктура, твърди Бобчева. За намаляване на вторичното запрашаване и подобряване на градската среда общината увеличава честотата на миене и метене на улиците, премахва кални точки чрез озеленяване и засаждане на нови дръвчета и храсти. Засилва се и контролът върху строителни обекти и незаконни сметища, както и нерегламентирано изгаряне на отпадъци, като на нарушителите се налагат глоби.

Бобчева коментира пред ‘Капитал“, че ролята на Столичната община е да предприема нужните действия, свързани с подобни проучвания. Едно от нещата, с които общината работи в партньорство с лекарите от „Въздух за здраве“, е обучения, които се провеждат за учителите, помощния персонал, директори на училища и детски градини, като в първите две издания са се включили около 150 души.