Нужни са повече стимули за зелено строителство, за да се подобри енергийната ефективност в сектора. Така сградите ще могат да отговорят на европейските изисквания за почти нулево ниво на енергийна консумация до 2020 г., стана ясно от заключенията на конференцията “Пасивни сгради България”.

В момента обаче липсва ясна визия и информация за бъдещата стратегия на страната в сектора, а бизнесът все още не е запознат с новите изисквания на строителното законодателство на ЕС. Европейската директива за енергийните характеристики трябва да бъде транспонирана от страните членки до 2012 г.

Европейското законодателство предвижда до края на 2020 всички нови сгради да са с близко до нулево потребление на енергия. Обществените сгради, които трябва да дадат пример на бизнеса, трябва да отговарят на тези изисквания две години по-рано, смята Светла Бонова от информационна група “Пасивни сгради”, организатор на събитието. За целта държавите членки ще трябва да изготвят национални планове за увеличаване на броя на сградите с ниско потребление.

В Европа 40% от парниковите емисии се дължат на енергийната консумация в сградите. Именно затова там има огромен потенциал за намаляване на емисиите. Директивата се очаква да обхване между 20% и 30% от жилищния фонд на територията на съюза до 2020 г., а въвеждането й трябва да доведе до намаляване с 11% на крайното потребление на енергия и сериозно съкращаване на емисиите от въглероден диоксид, каза Георги Стефанов от WWF.

Нужно е ясно послание към бизнеса от страна на държавата. Досега логиката на инвеститорите в бранша бе да се намалява себестойността на сградите, като се предлагат по-евтини продукти, вместо да се добавя стойност. Това е изцяло погрешна стратегия, защото пасивните сгради ще имат висока стойност и след десет години за разлика от конвенционалните, допълва още тя.

Липсва и реален контрол за спазване на строителните норми.

По света и в България

В момента в Европа има 25 хиляди пасивни къщи, за сравнение само допреди десет години те са едва 250, казва Гюнтер Ланг, главен изпълнителен директор на IG Passivhaus Австрия. Най-голям е техният брой в Германия – 14 000, и в Австрия – 8400. В Германия пасивни са вече много от обществените сгради, училища, детски градини и дори затвор. В Австрия в момента има няколко проекта за изграждане на цели квартали.

Не така стоят нещата в България. У нас има готови проекти за едва няколко пасивни къщи. На път е да бъде завършена първата в Благоевград. Тя е дело на архитекта Георги Николов от студио “Архе”. Концепцията се развива и в Словения. Там са построени до момента около 900 пасивни къщи, а държавната субсидия за желаещите да се сдобият с такава стига до 25 хиляди евро. Те могат да получат и финансиране с по-ниска лихва от две банки, с които работи словенският консорциум “Пасивни къщи”.

Кога една сграда е пасивна?

Тези сгради се наричат пасивни, защото се отопляват или охлаждат сами, в тях вътрешната температура може да се поддържа без постоянната работа на радиатори или климатици. Реално за отоплението им е необходима единствено слънчева светлина. “Даже 10 свещи мога да се окажат достатъчни за нагряването на една стая”, дава пример Ланг, който е и собственик на една от първите пасивни къщи.

Хората, които отделят топлина, също са естествени “източници” на отопление, допълва още той. За да стане това обаче, е необходима сериозна изолация на цялата сграда. При пасивните сгради става дума не просто за топлоизолация, дебела над 30 см, а има и случаи с “обвивки” от 70 или 80 см. За поддържането на комфортен климат в тези сгради помага и вентилационната система, с които са снабдени тези къщи.

На обитателите дори не им се налага да проветряват, защото технологията позволява навлизането на свеж въздух непрекъснато, без това да става за сметка на топлината в стаята. Именно заради добрата вентилационна система неколкократно по-ниски са и нивата на въглеродния диоксид и концентрациите на други вредни газове в къщите в сравнение с конвенционалните. Вентилацията спира дори и полените през пролетта.

За нулевото енергийно потребление спомага и елиминирането на топлинните мостове. Това са “слабите места” на сградите, откъдето изтича повече топлина, обяснява Светла Бонова от информационната група “Пасивни сгради България”. Решение за прозорците, които се оказват един от най-трудните за елементи, архитектите намират в създаването на троен стъклопакет.

Резултатът от всичко това са сгради с рекордно нисък разход на енергия. В сравнение с конвенционалните сгради, които средно на година изразходват 150 киловатчаса за кв.м за отопление и вентилация, при пасивните къщи енергопотреблението не трябва да надвишава 15 киловатчаса за кв.м.

Предимства на пасивните сгради

– здравословна среда
– чист и свеж въздух
– 10 пъти по-ниски сметки за отопление
– бърза възвращаемост на първоначалната инвестиция
– чувствително намаляване на емисиите от СО2
– устойчиво и качествено строителството
– дълготрайна стойност на сградата