Страната се превърна в богат център за редица индустрии – като се започне от финансовите услуги и се стигне до транспорта и фармацевтиката

Икономическите чудеса понякога се нуждаят от промяна в курса, дори и в Сингапур, където миналата година имаше повече милионери в долари на глава от населените от всяка друга държава, според Boston Consulting Group Ltd.

От 1959 г. насам, под ръководството на Ли Куан Ю и неговия наследник, Сингапур се превърна в богат център за редица индустрии – като се започне от финансовите услуги и се стигне до транспорта и фармацевтиката, пише списание Bloomberg Markets.

Между 1960 г. и 2010 г., БВП на града-държава е нараснал с 31% до 285 млрд. сингапурски долара, превръщайки го във второто най-натоварено пристанище в света и четвъртия по големина бизнес центрове. Три от шестте най-силни банки в света са базирани в Сингапур.

С нахлуването на работници и фирми в определяното от Световната банка като мястото zа най-лесно правене на бизнес в света, някои местни жители започнаха да изостават. Пропастта между доходите на богатите и бедните напоследък се задълбочава, сочат данни на държавната статистика.

Чужденците в момента представляват една-трета от 5-милионното население на острова. Напливът на богати имигранти засилва търсенето на жилища, което пък изтласква цените нагоре, а опозиционната Работническа партия твърди, че големият брой чуждестранни работници свалят заплатите в страната.

„Учи се и води“

На този фон управляващата Партия на народното действие (ПАП) спечели парламентарните избори през май с най-малка преднина от 1965 г. насам. Въпреки че тя все пак успя да събере 60% от гласовете, спадът спрямо предишни избори бе достатъчен, за да накара премиера Ли Сиен Лун, най-големият син на Ли Куан Ю, да обещае период на „духовно търсене“.

Правителството се ангажира да обръща повече внимание на електората. „Моята мантра е да слушам, да се уча и да водя“, заяви новият транспортен министър Луи Тук Ю.

Работническата партия, която спечели шест места в парламента (спрямо едно на предишните избори през 2006 г.) обяви вота за повратна точка. Някои сингапурци като популярната писателка и политически коментатор Катерин Лим отидоха още по-далеч в определенията. Според нея изборите са шокирали управляващата партия. „Наричам го ренесанс – един вид сингапурска революция; нещо като Арабската пролет“.

Всъщност обаче приликите между Сингапур и крехките автократски режими в държавите в Северна Африка и Близкия изток, както в политически, така и в икономически план, са малко.

Хибридна демокрация

Ли Куан Ю е съосновател на ПАП и бе най-дълго управлявалият министър председател в света, когато се оттегли от поста през 1990 г. след 31 години на върха. Той управляваше една хибридна демокрация: строгата политическа опозиция бе минимална, а в същото време редовно се провеждаха избори. Оставайки  в кабинета първо като старши министър, а после като ментор, Ли бе наследен на поста от Го Чок Тун, а през 2004 г. от Ли Сиен Лун.

С годините градът постигаше успеха си, като стимулираше чуждестранните инвестиции, избягваше корупцията и отдаваше изключителна важност на дисциплината, ефективността и междурасовата хармония. За да намалят зависимостта на Сингапур от вноса, успешните правителства стимулираха развитието на нови индустрии чрез благоприятни данъци и минимална бюрокрация.

Сингапурската икономика расте почти без прекъсване от 1986 г. Изключенията са свиването с 2,1% по време на азиатската финансова криза през 1998 г., спадът с 1,2% през 2001 г., след спукването на технологичния балон, и понижението с 0,8% по време на световната финансова криза през 2009 г.

Казина

Докато Макао в Китай е най-големият играч в световната казино индустрия, откакто изпревари Лас Вегас през 2006 г., Сингапур ще се изкачи на второ място до края на тази година, прогнозира Франк Фаренкопф, президент на Американската асоциация на игралната индустрия.

През 2005 г. като част от усилията за още по-силна диверсификация на икономиката, правителството премахна четиридесетгодишна забрана върху казина. Секторът започна да се развива скорострелно: миналата година на острова отвориха два огромни хазартни курорта. Казината твърдя, че в тях работят около 21 600 души, а напоследък са привлекли почти 35 млн. посетители.

Имиграцията подсилва развитието на Сингапур. С площ, по-малка от Ню Йорк, градът-държава има оскъдни природни ресурси. Раждаемостта е една от най-ниските в света: 1,2 раждания на жена в сравнение с 2,1 в САЩ, според данни на Световната банка от 2009 г.

Инвация

За да даде тласък на амбициите си, Сингапур привлече професионалисти и предприемачи от световна величина от места като Северна Америка, Европа и Индия, както и по-нископлатени работници от страни като Китай, Филипините и Бангладеш.

„Като инвазия е, защото един ден се събуждаш и имаш чувството, че около теб е пълно с чужденци“, споделя Диксън Чю, 34-годишен инженер от Сингапур. „Преди повечето чужденци работеха като домашни помощници или общи работници, но сега те карат автобуси, вземат ти поръчката в McDonald’s, работят като касиери в супермаркетите“, допълва той.

Колкото и да не е свикнала да има опозиция, управляващата ПАП може и да е подценила общото недоволство, твърди Вишну Варатан, икономист от Capital Economics (Asia) Pte в Сингапур. „Правителството не забеляза някои сигнали и има много оправдателни причини хората да не са доволни“, казва той. „Пред ПАП стои тежката задача да покаже, че не е старо вино в нова бутилка; в противен случай ще продължи да губи гласове“.

След изборите Ли Сиен Лун побърза да покаже, че е чул избирателите. Направи промени в кабинета. Освен това правителството обеща да отпусне повече земя на строителите на жилища.

Кодиран език

Твърди се още, че ще има промени в министерските заплати, които са сред най-високите в света. Напремиер през 2009 г. Ли е получил 2,1 млн. щатски долара, а министрите в кабинета му са изкарали по около 1 млн. щатски долара.

Ли Куан Ю, който на 16 септември ще навърши 88 години, напусна кабинета, също като Го, който през 2004 г. пое ролята на старши министър. На някак си кодиран език, Ли и Го заявиха в съвместно изявление след изборите, че е време за промяна в Сингапур.

„Дадохме своя принос за развитието на Сингапур“, казаха те. „Дойде време за по-младото поколение да придвижи Сингапур напред в една по-трудна и сложна ситуация“.

Правителството започна да работи по проблема с имиграцията още преди изборите. „През последните пет години напредваме доста бързо“, заяви миналата година Ли Сиен Лун. „Сега обаче мисля, че трябва да се консолидираме и да забавим темпото. Не можем да продължавам така и да увеличаваме населението си с по 100-150 000 души годишно. Трябва да дадем на Сингапур време да се приспособи, а на обществото – време да свикне и да интегрира по-добре новодошлите“.

Поглед към обществото

В този дух правителството раздаде 48 023 разрешителни за постоянно пребиваване и гражданство през 2010 г. или с около 40% по-малко от миналата година.

Министрите все по-често обръщат поглед към исканията на хората. Някои го правят по малко старомоден начин. През юни министърът на околната среда и водите Вивиан Балакришнан се разходи из един търговски център, за да види със собствените си очи последиците от неотдавнашен порой.

Други пък се насочват към интернет, като дават обещания в блогове.

„Значителни опасения“

„Сингапур навлезе в нова фаза на политическо развитие“, заяви Ли Сиен Лун през май, когато новото му правителство положи клетва. „Ясно е, че сингапурците имат значителни опасения както за съдържанието на държавните политики, така и за начина, по който те се провеждат. При изпълнението нашият подход трябва да е по-гъвкав, обмислен и с мисъл за хората“.

Предизвикателството пред Ли ще е да поддържа града-държава, изграден от баща му, привлекателен за бизнеса и за чуждестранните работници, като в същото време гарантира на самите сингапурци, че ще получат парченце от икономическото чудо.

keyboard_arrow_up