Почти два месеца се събират на българина от болнични, официални отпуски и празници в годината

image

Тази година българинът ще работи 124 дни за хазната – или до днес, 4 май, изчислиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Датата показва кога всички би трябвало да сме изработили достатъчно, за да попълним държавната хазна за цяла година. Експертите я наричат Ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day. България обаче отнесе титлата и по най-много почивни дни в света според репортаж на „Икономист“. Официалните почивни дни у нас за 2011 г. са 13, по този показател ни води единствено Япония – с 16. За сравнение, Англия е с едва 8 (плюс тази година един за кралската сватба).
Годишните отпуски на служителите у нас са 20 дни, при средно за Европа 25-30. В САЩ средно годишната отпуска е само 15 дни, а китайците почиват най-малко – падат им се едва по 5 дни годишна отпуска или 10 за хората със стаж повече от 10 години. Като се сметнат и официалните им празници – стават общо 21 дни. Французите по този показател са първи – с отпуски и официални празници релаксират по 40 дни, българите са втори – с 33 дни. Голямото предимство у нас обаче се оказва огромният брой болнични, които ползват служителите. По този показател сме абсолютни лидери с 22 дни, при едва 8 във Франция, 10 – в САЩ, 7 в Германия и 6 във Великобритания. В Япония и Китай работниците нямат практиката да получават платени дни по болест, а могат да ползват от квотата за официални празници или от отпуската си.
Като се тегли чертата, се оказва, че в България почиваме 55 дни в годината, след нас са французите – с 48, и Великобритания с 42. Китайците си отдъхват едва 21 дни в годината. Оказва се, че по-бедните нации почиват повече, а по-богатите – по-малко, или както коментира „Икономист“ – „ние се правим, че работим, те се правят, че ни плащат“.
Бизнесът у нас неведнъж възропта срещу дългите почивни дни и отработването им. Отработването в събота е свързано с най-много разходи при непрекъсваемите производства и работата на смени, защото трябва да се плащат по-големи надници, предупредиха преди година от Асоциацията на индустриалния капитал. Най-печеливш от дългите празници е секторът на туризма, най-губещ – финансовите услуги.
От друга страна, данните на ИПИ показват, че през 2011 г. на ден сме изработвали средно по 211 млн. лв., измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) и така за малко над четири месеца населението генерира планираните приходи в бюджета от 26.4 млрд. лв. Година по-рано за събирането им бяха необходими 152 дни или до 1 юни, а през 2009 г. – 149 дни. Най-много дни през 2011 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 31 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 18 дни. За осигуровките ще ни трябва почти месец – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 10 дни, а тези от корпоративни данъци – за 8 дни. За имуществени данъци ще се трудим 3 пълни дни.
От 4 до 13 май са дните, когато данъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Ако има излишък в бюджета, то данъкоплатците са се преработили за държавата, т.е. плащали са данъци, приходите от които не са били предвидени от правителството, коментират от ИПИ. Ако има дефицит, то данъкоплатците рано или късно ще отработят похарченото на версия.
В САЩ денят, до който американците работиха за правителството, беше 12 април, във Великобритания данъкоплатецът ще се труди 149 дни или до 29 май, в Чехия – чак до 20 юни.

 

keyboard_arrow_up