„Девня цимент“ прекрои най-голямата строителна поръчка в индустрията – ще е по-малка и ще е за друга компания

 

„Девня цимент“ все още преди модернизацията

© Надежда Чипева

Още по темата

Не искаме молове, а…

Електроника, ИТ и аутсорсинг, чисти технологии, здравеопазване и фармацевтика са секторите с потенциал да привличане на чужди инвестиции, според стратегия на икономическото министерство

10 май 2011

Циментиран приход

Strabag ще строи завод в Девня срещу 90 млн. евро

13 авг 2010

Не само в българския, но и в други езици, другото значение на думата „циментирам“ се свързва със създаването на здрави и непоклатими позиции. Такава само допреди месеци изглеждаше и една от най-големите строителни поръчки в индустрията за последните години – модернизацията и изграждането на нови мощности в „Девня цимент“.

Цялата инвестиция трябваше да бъде за общо 160 млн. евро, а договорът между българското предприятие, собственост на Italcementi Group, и консорциум между Strabag и китайското дружество CBMI бе подписан миналия август. Стойността му бе внушителна – 90 млн. евро.

Вместо очакваното строителство обаче в края на годината последва провал на сделката и разваляне на договора по взаимно съгласие. Факти, които не бяха обявени и станаха известни едва през последните дни. Така Strabag изпусна един от най-мащабните си ангажименти на българския пазар, а секторът – поредната надежда за раздвижване в позамрялото индустриално строителство. По всичко личи, че поръчките в него и тази година ще се броят на пръсти.

Промяна в плана

Зад лаконичните коментари за провала на сделката между „Девня цимент“ и консорциума Strabag – CBMI прозират два мотива. Първият е свързан с продължаващия спад на строителния пазар и намалялото потребление на цимент. А вторият, необявен официално, е заради противоречия между поръчител и изпълнители.

Проектът на Italcementi Group предвиждаше както ново строителство, така и реконструкция и модернизация на съществуващите мощности. Плановете бяха в Девня да бъде въведен по-ефективният сух метод за производство, а капацитетът да нарасне близо два пъти – до 7000 тона клинкер (заготовка за цимент) дневно.

Подобна инвестиция изглеждаше странно на фона на свития пазар на строителния материал – за последните две години той е намалял с 50% спрямо обемите през 2008 г. Основната причина е кризата в сградното строителство, което е основен потребител на цимент и производните му продукти – бетон, мазилки и замазки. Най-голямото предприятие в циментовата индустрия не прави изключение от спада – според класацията „Капитал 100“ приходите на „Девня цимент“ падат втора година и през 2010 г. са се свили с още 30% до 102 млн. лв.

Логично от компанията потвърдиха, че са ревизирали инвестицията си според нуждите и ситуацията на пазара. Също и сроковете за нейното изпълнение. Първата копка на разширението на „Девня цимент“ бе направена през все още добрата за сектора 2008 г., но заради кризата строителството бе замразено. След двегодишно прекъсване то трябваше да бъде подновено през есента на 2010 г. и да приключи до две години. Сега обаче надали ще се вмести в този график.

Според източници на „Капитал“ новият план на Italcementi Group предвижда компанията сама да поеме управлението на проекта, като така получава възможност за по-гъвкава реакция на пазарните промени. За инвестицията вече няма да се търси един изпълнител, а тя ще бъде разбита на части и възложена на отделни компании. По всичко личи, че са намалени и мащабите на проекта – след приключването му производственият капацитет на „Девня цимент“ се очаква да достигне 4000 тона на ден.

От централата на Strabag също потвърдиха за промени в проекта и допълниха, че при покана са готови да предоставят нова оферта за изпълнение. Такава обаче явно няма, защото вече тече нов избор на строителна компания за реконструкцията на „Девня цимент“, а австрийското дружество не изглежда да знае. От българското предприятие дори съобщиха, че процедурата е достигнала до стъпка наддаване. Това потвърждава и версията за напрежение между него и Strabag, въпреки че двете страни официално отричат.

В крайна сметка инвестицията в девненския завод явно ще бъде реализирана, но засега неясно в какви срокове и мащаби. Изглежда, ще е по-скромна и по-отдалечена във времето.

Помръдване

Въпреки очакванията икономиката да се върне към растеж и двигател за това да бъде индустрията, все още са рядкост инвестициите в нови мощности. Една от причините е кризата, която сви инвестиционните програми на много предприятия. Другата са големите мащаби и дългата подготовка на подобни проекти, която включва проектиране, доставка на оборудване и едва на финала – строителство.

Изпълнителният директор на торовия завод „Агрополихим“ Филип Ромбаут обаче е убеден, че ако предприятията чакат кризата да приключи, за да инвестират, вече ще е късно. Дружеството продължава програмата за модернизация на производството си на стойност над 100 млн. лв., но по-голямата част от тези средства са за доставка на оборудване. След откриването на пречиствателна станция в предприятието тази година се очакват само малки строителни поръчки – в рамките на 5 млн. лв., за изграждане на цех за амониев нитрат. По-големият проект – строителство на терминал за течен амоняк и складова база, е планиран за пролетта на 2012 г. Поръчката ще е на обща стойност 30 млн. лв.

Мащабно строителство, но също догодина, предвижда инвестиционната програма на „Лукойл“ в рафинерията в Бургас. Очаква се в началото на 2012 г. да започне изграждането на завод за дълбочинна преработка на гудрон (остатъчен продукт от мазута), общата инвестиция в който ще надхвърли 1 млрд. долара. Проектът обаче ще бъде реализиран на етапи и делът на строителните работи ще е относително малък.

Засега от нефтената компания не дават подробности, но проектирането е в ход, а на територията на комбината от месеци тече разчистване на инсталации за изграждане на новите мощности. По непотвърдена информация за главен изпълнител на строителните работи вече е избрана френската компания Тechnip, която в началото на годината подписа договор за 70 млн. евро с проектантското звено в групата на „Лукойл“ – „Бургаснефтепроект“. Официално обаче с контракта се възлагат само инженерингови услуги и доставка на оборудване.

Останалите по-големи поръчки в промишленото строителство са в минния сектор. Докато покрай законовите промени тези в енергетиката, свързани с възобновяеми източници, за момента са на заден план.

При подобна картина не е учудващо защо от Камарата на строителите в България очакват относително слаба година за промишленото строителство. Според нейните анализи потенциал за растеж има единствено при експортно ориентираните компании с чуждо участие, докато вътрешните инвестиции остават плахи и предпазливи. А строителството на заводи и досега не беше основна дейност на строителните компании в България. Увеличаването на този бизнес обаче ще е траен знак за подобряване на климата в икономиката.

 

keyboard_arrow_up