д-р инж. Светозар Маджов, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ институт за гората;

Какво е състоянието на горските пътища в България? Каква е дължината и гъстотата на горско – пътната мрежа в страната? Това са въпроси без чиито отговор е невъзможно да се направи оценка на обезпечеността на горския сектор за провеждане на каквито и да било горско – стопански мероприятия. Няма надеждна информация за наличната пътна мрежа в горите и никога не е имало, което се явява значителен проблем пред развитието на горския сектор в България. Затова е необходимо да се изготви методика за оценка на горските пътища във България, която да даде актуална информация за дължината, габарита, настилката, инженерните съоръжения и най – вече състоянието на горските пътища.

Последните няколко десетилетия са правени различни по своя обхват и форма проучвания за състоянието на пътната мрежа в горите.

Първото проучване е технико – икономически доклад за горско – пътната мрежа в България изготвен от проектантски колектив на „Агролеспроект”  през 1964г. Проучени са два милиона хектара горска площ, като на терен е обследвана половината площ, а други един милион хектара са взети по анкетни данни. На терен и по документи са констатирани малко над 15000 км. пътища на територията на горския фонд. Горските пътища са под 1/3 от тях, а именно 4650км. Това означава, че гъстотата на горските пътища е 2,32 л.м./ха, а общата гъстота на горскопътната мрежа в горския фонд е 6,34 л.м./ха.

Следващото проучване на горскопътната мрежа пак бива извършено от „Агролеспроект”  и описва по анкетни данни 18175 км. пътища, в това число горски 11752 км. Горски и 6425 км. републикански. При горските пътища преобладават пътищата без настилка – 9126км., а горските пътища с настилка са едва 2626км., като настилката е трошенокаменна, а асфалто-бетонова настилка практически няма[1].

В проучването на горскопътната мрежа се включват и проф. Стоичко Христов и проф. Нино Статков с изследването „Оптимална гъстота на горскопътната мрежа” проведено през периода 1969 – 1972г.  и публикувано през 1972г. Те констатират средна гъстота на горскопътната мрежа по региони от 1,86 л.м./ха  за Северозападна България до 10,13 л.м./ха в ГСК Смолян.

Последното проучване на горскопътната мрежа е анкетно и е изпълнена с подкрепата на Световната банка през 1994г. Данните от проучването сочат че гъстотата на пътната мрежа е 7,90 л.м./ха, като отново пътищата с настилка са едва 20%, а болшинството от пътищата са земни пътища без настилка или стабилизация.

През 2003г. се изготви „Проект за развитие на горския сектор” според който по експертна оценка към 2003г. в горския фонд има изградени 27000 – 29000 км. пътища. С настилка(трошенокаменна или асфалтобетонова) са 9000км., а 19000 са земни без настилка. От тези пътища 11000км. Са държавни или общински, а 17000 са собственост на лесничействата. Гъстотата на горскопътната мрежа е между 6,9 и 7,4 л.м./ха, като само спрямо залесената площ е от 7,9 до 8,5 л.м./ха. л.м./ха [2].Данните за видовете настилки са представени във фиг. 1.

Фиг. 1. Настилка на гореските пътища в България

Последните 10 години не е извършвано ново проучване, а ясно се виждат несъответствията в проведените досега изследвания. Това означава че към настоящият момент няма достоверни данни за обема и качеството на горските пътища в България.

Нека за сравнение разгледаме данните за горскопътната мрежа в република Австрия. Най – голяма е гъстотата на горските пътища в частните гори, а в държавните гори е с над 20% по ниска. Трябва да отбележим че частните гори са над 80%, като държавните заемат по – непристъпните терени и по тази причина гъстотата на пътната мрежа е по – ниска. Средно за страната е 45 лм./ха, което я прави най – гъстата мрежа не само в Европа, но и всвета[3].

От графика 2 се вижда че основната настилка на горските пътища в Австрия е трошено – каменната, но има и значително количество (17%) с асфалтово – бетоново покритие.[4] Това е една от съществените разлики с горските пътища в България, където преобладават пътищата без настилка. Полагането на трошено – каменна или асфалто – бетонова настилка трябва да бъде приоритет и по горските пътища в България, защото това значително подобрява експлоатационните им характеристики от една страна, а от друга увеличава експлоатационния им срок[5].   

фиг. 2 Покритие на платно за движение на камионните пътища в Австрия

Правейки съпоставка на данните за България и за Австрия, а именно средна гъстота на горско пътната мрежа от 45 лм./ха за Австрия и не повече от 7,5 – 8 лм./ха за България установаме реалното си изоставане в строителството на горски пътища в сравнение с европейските държави.

Няма място за съпоставка на качествените показатели на горските пътища в България и Австрия, защото по отношение на изпълнението и поддръжката на горските пътища изоставането ни е още по голямо отколкото при гъстотата.

Причините за голямото изоставане на страната в строителството и поддръжката на горски пътища могат да бъдат обособени в няколко групи.

Първата е липса на яснота за гъстотата и състоянието на горскопътната мрежа. Това, съчетано с липсата на разписана и приета стратегия за развитие на горите и с яснота какво материално – техническо обезпечаване е необходимо на отрасъла води до работа на парче според моментните нужди на дърводобива, кат се разчита на фирмите извършващи дърводобива да финансират и построят горски път до съответното сечище. При сегашната законова уредба дърводобивните фирми печелят конкурси за извършване на дърводобив в даден басеин. Когато се налага те да изградят път до сечището те нямат сигурност кога и дали за в бъдеще ще могат да го ползват отново. Това води до съвсем икономически обоснования стремеж да се изгради колкото се може по – евтин път по възможно най – евтиния проект(ако има такъв). Не се спазват стандартите и основните изизквания при проектирането и строителството  на горските пътища,най често не се предвижда и изпълнява отводняване и укрепване на пътя. С времето това води до рязко влошаване на експлоатационните качества на пътя, ероозия и последващото му изоставяне и постепенно изчезване.

Втората основна причина е слабата проектна готовност за строителство на горски пътища. Същетвувалите в миналото проектантски звена(„Леспроект”, „Пътпроект”,  а след 1960г. „Агролеспроект”) бяха закрити в края на 90-те. Появилите се малки частни проектантски фирми обслужваха в една или друга степен нуждите от проекти за строителстовото на горски пътища в следващите няколко години. Към настоящият момент жизнеспособните проектантски фирми, които имат познанията и капацитетът да изготвят качествени проекти за горски пътища се броят на пристите на една ръка. Затова често се изготвят проекти за пътища, които не отговарят дори на основните изисквания за проектиране на пътища, със всички произтияащи от това икономически и екологични щети.

Третата основна причина е фактът че вече няма специализирани фирми в областта на строителството на горски пътища. Строителството се извършва или от фирмите извършващи дърводобива или от строителни фирми, които дори и да имат опит в пътното строителство, не познават спецификата на горските пътища. В процеса на строителство масово се допускат много и сериозни нарушения, проектите не се спазват, авторския контрол е формален и повърхностен, а строителния надзор (ако въобще го има) се свежда до подготвяне и подписване на документите на края на строителството.

Четвъртата фундаментална причина е неправилната експлоатация и недостатъчната или никаква на поддръжка на горскопътната мрежа. По време на дърводобивния процес се оформят временни складове по продължение на горските пътища. Трупите се извлачват на пътя, доокастрят, разкройват и товарят на камиони. В процеса на работа пътното платно се поврежда, канавките се запълват и водата започва да тече по пътя. Това, заедно с механичните повреди нанесени по време на извоза, сериозно и трайно влошава експлоатационните качества на горските пътища. За да се намалят неблагоприятните въздейства при експлоатацията на горските пътища е необходимо да се извършва целогодишна поддръжка на горските пътища. Тази поддръжка трябва най – общо да включва почистване и поправка на канавките, почистване и отпушване на водостоците, запълване на дупките и коловозите и въобще ремонт и поддръжка на настилката.

Въз основа на направения анализ могат да се направят следните изводи и препоръки:

• Да се извърши инвентаризация на съществуващите горски пътища с цел изготвяне на актуална и точна карта на горскопътната мрежа и добиване на ясна и точна информация за гъстотата и покритието й;
• Необходимо е да се изработи методика за оценка на състоянието на горскопътната мрежа по която да се направи качествена оценка на горските пътища;
• Въз основа на получените данни и съгласно предвидените лесовъдски мероприятия и ползвания за следващите десетилетия да се изготви стратегия за развитие и оптимизация на горскопътната инфраструктура за следващите 20 години в национален мащаб.
• Да се изготви 5 годишен план за строителство, реконструкция и рехабилитация и поддръжка на горскопътната мрежа по региони. Трябва да се осигури проектна готовност и да се бюджетират разходите за съответните мероприятия от предходната година.