Автор: Радостина Маркова

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Ако сте сред хилядите купувачи, инвестирали в паркомясто към новото си жилище, най-общо казано, сте платили за въздух.
Въпреки че очертаните с боя полета за паркиране отдавна са масова практика при строителството на сгради, законовият им статут не е уреден. Проблемът идва от това, че паркоместата за разлика от гаражните клетки не се признават за самостоятелна вещ и по тази причина не могат да са предмет на покупко-продажба.
Естествено, сделки все пак се сключват благодарение на различни правни похвати. Въпросът обаче е доколко вписаното в нотариалните актове е юридически издържано и не крие ли риск за купувачите. Краткият отговор е “да”.

За рисковете при подобна покупка е показателен фактът, че банките у нас не отпускат ипотечни заеми за паркоместа. Причината е, че всъщност няма какво да ипотекират, тъй като според закона за собствеността недвижими вещи са паркингите, но не и местата в тях.

“Това налага при покупката на паркомясто в нотариалния акт да се вписва собствеността върху идеални части от паркинга, а ползването на конкретното място се урежда с договор между съсобствениците”, обясни председателят на Нотариалната камара Димитър Танев.

Строителната практика обаче познава и друг вариант – продажбата на паркоместа като реални имоти. При проектирането те са очертани като самостоятелни обекти със съответните граници, квадратура, съседни имоти и процент общи части от подземния гараж, а впоследствие са вписани така и в нотариалните актове. Въпреки че според много юристи такива сделки са нищожни, те и сега минават през нотариус и се вписват безпроблемно в имотния регистър.

Препятствията идват след това. Например когато собствениците решат да препродадат местата за паркиране. Диана Антонова от агенция “Явлена” вече се е сблъсквала със случаи, в които некоректното описване на паркоместата в нотариалните актове е довело до разваляне на сделки. “Наскоро имахме продажба на апартамент с две паркоместа в Студентски град. Адвокатът на купувача обаче заяви, че тези места не са собственост на продавача, а все още на първоначалния инвеститор в сградата.
Причината беше, че бяха описани като реални паркоместа, а не като идеални части от гаража и според юриста в тази част сделката беше нищожна”, обясни тя.

Проблем обаче има, дори в нотариалния акт коректно да е вписана идеална част от подземния гараж със съответното право на ползване. Голямото “но” е, че това право е пожизнено и не може да се прехвърля при промяна на собствеността – поредният риск при подобна сделка.

Още по темата четете в новия брой на вестник “Капитал”.