• Автор: Силвия Радославова

[433 прочитания]

Фотограф: Надежда Чипева

Сламата, калта и глината вероятно са последното нещо, за което някой би помислил, преди да започне строителството на нов дом. Особено в ХХI век, когато пазарът е буквално зарит от предложения за материали, технологии и дизайн.

Архитектът на свободна практика Георги Георгиев не мисли точно така. През кариерата си той е проектирал различни сгради, включително големи хотели в курортни комплекси, за да стигне до кирпичените къщи.
Сега той е убеден не само в качеството на добрите стари материали, но и в дълбокия смисъл на тяхната употреба. Убедени са и учените от Ню Мексико в САЩ, където арх. Георгиев ще замине през септември с американско финансиране, за да разкаже малко история и ноу-хау, предимствата и недостатъците при ползването на остарялата, но вече възраждаща се технология за строителство на кирпичени къщи.

Годините натрупан опит са не само важна част от професионалната биография на всеки специалист. Те са и свидетелство за доброто познаване на материята, множеството решени проблеми, търсенето на новото в работната рутина. За Георги Георгиев скуката не е била много. В първите години на прехода работи по изпълнението на проекти за строителство на големи луксозни къщи. „Това беше тогава мечта за всеки архитект, нямахме никакви ограничения. Пълна свобода. Освен това клиентите ни не пестяха средства“, разказва той. В процеса на тази работа обаче се вижда, че посоката не е най-добрата за него. „Толкова много бетон леем, а нещата могат да става по-добре и без него“, обяснява архитектът.
В края на 90-те години той за пръв път си задава въпроса дали няма и други пътища. Тогава вижда, че в много западни държави хората вече са намерили модела в един модерен и съвременен вид на изграждане на къщи от глина и това съвсем не е признак на бедност или изостаналост. Това го окуражило и започнал да работи самостоятелно в тази посока. „Постиндустриалното общество вече търси прединдустриални технологии на много нива, не само в строителството, но и при производството на храни, козметика и др.“, казва той.

Още по темата четете в новия брой на вестник „Капитал“.