Възложител на конкурса е проектната компания „Южен поток България“, в което чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ) държавата притежава 50% от капитала на дружеството. Останалите 50% са на руския газов гигант „Газпром„. В края на миналата година БЕХ и „Газпром“ решиха да увеличат капитала на проектната компания, като всяка от страните внесе по 191 млн. лв. Тогава министър Стойнев обясни, че парите са за „конкретни действия“, без да представи повече подробности. Мисля че към настоящия момент  „конкретни действия“ започват да изкристализират.

На 31 октомври 2013 г. в България беше направена символична първа заварка на тръбите. По-рано същия ден премиерът Пламен Орешарски, енергийният министър Драгомир Стойнев и председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер проведоха петчасов разговор в Министерския съвет, с който беше оформен финансовият модел на проекта. По време на разговора не е водена стенограма и това щяло да бъде „единственото непрозрачно нещо, свързано с „Южен поток“ (по думите на самия Орешарски). След това Стойнев обяви, че резултатите от поръчката ще станат ясни, когато бъде подписан договорът с изпълнителя.

Re: Псевдоотговори

Конкурсната процедура на практика обхваща всички основни дейности – от проектирането, доставката на материали и оборудване през изграждането на четирите тръби до пускането в експлоатация и обучението на персонала. Повторното обявление на конкурса (първият беше прекратен поради „краткото време за подаване на оферти“) беше направено на 21 декември 2013 г., последния ден преди празниците, като срокът за подаване на писма беше до 10 януари, т.е. заинтересуваните фирми разполагаха само 5-6 работни дни да подготвят документите. А те трябваше да доказват, че кандидатите са изградили поне 240 км газопроводи подобни на „Южен поток“ и са реализирали оборот от поне 1.5 млрд. лв. за предходните пет години. След крайния срок „Капитал“ поиска от „Южен поток България“ информация кои са кандидатите, но такава беше отказана „с оглед успешното протичане“ на конкурса. На последващото запитване защо тези фирми не се оповестяват не получихме отговор.

В началото на февруари изпратихме запитване до БЕХ и до проектната компания по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Този път освен за имената на кандидатите, подали писма до 10 януари, поискахме да научим и кои са тези, които преминават във втория етап, където се изискват подробни оферти. Отговорите на двете дружества, които може да проследите в прикачени файлове вляво, показват нежелание да бъдат разкрити каквито и да било имена и така да се види кои потенциални изпълнители са в състезанието. От БЕХ отговориха, че не знаят кои са кандидатите, и тъй като не са възложител в процедурата, въпросите трябва да бъдат отправени към „Южен поток България“ (това обаче не попречи на холдинга да публикува на 10 януари общия брой на кандидатите, които бяха единадесет). От проектното дружество изпратиха писмо с юридическа аргументация защо няма да предоставят исканата информация – „Южен поток България“ не е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. С други думи, държавата упорито отказва да назове кандидатите, а се готви направо да обяви изпълнителя и да подпише договор за милиарди.

Защо мълчат

Една от възможните версии е, че победителят е предопределен. По неофициална информация това е „Стройтрансгаз консорциум“, в който участва дългогодишният партньор на „Газпром“ – руската „Стройтрансгаз“, и консорциум от пет български фирми – „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД (собственост на „Водстрой 98“, която се свързва с Корпоративна търговска банка ), „Техноекспортстрой“ ЕАД (която е собственост на офшорна фирма, приватизирана с кредит от КТБ и управлявана от сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев), „Главболгарстрой“, „Понстройинженеринг“ ЕАД и „ПСТ холдинг“ АД. За „Стройтрансгаз“ руската преса беше сигурна още през септември миналата година.

При обявяването на конкурса стана известно, че няколко чужди компании са се оплакали от твърде краткия срок за кандидатстване. Така не им се дава възможност да се сдобият с необходими документи, с които да удостоверят опит и извършени строежи, и да им направят официални преводи. Затова не е изненадваща и намесата на Европейската комисия, която започна проверка на конкурса. При първия опит за избор на изпълнител миналия октомври също бяха дадени две седмици за кандидатстване, но процедурата беше отменена отново заради оплаквания за късия срок. По информация на „Капитал“ тогава документи в срок са подали седем кандидата, сред които и „Стройтрансгаз“. А вероятната причина за спирането на първия конкурс са вътрешни неразбории в печелившия консорциум.

Не е ясно и защо всички дейности са окрупнени в един конкурс, при положение че това елиминира възможността за конкуренция (и по-ниски цени) в отделните фази от проектирането и строителството. Една от причините може да е бързане, за да се спази планът, според който първите количества газ трябва да потекат към България още в края на 2015 г. Каквито и да са мотивите обаче, липсата на прозрачно състезание повдига съмнения, че постигнатата цена в най-голямата поръчка в стараната няма да е пазарна.