Автор: Строителство.инфо

Фотограф: Мария Съботинова

Предстои сериозна дискусия с всички министри, в чиито ресори са оперативните програми за инфраструктура.
Това казва изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков в интервю за вестник “Дневник”, по повод предложението на камарата до министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев и до министъра по еврофондовете Томислав Дончев как да се спре практиката с падащите цени на търговете за инфраструктура по оперативните програми, финансирани със средства от Европейския съюз.

По думите му основният проблем при провеждането на обществени поръчки по еврофондовете е заложените условия в тръжните документи. В момента определящ фактор е най-ниската цена. Дългогодишната практика вече повече от 15 години показва, че най-ниската цена обикновено води до дъмпинг и след това до определени неудачи, посочва Бойков.

Последният пример за това е магистрала “Люлин”, която поскъпна с около 100 млн. евро спрямо цената, на която беше спечелен търгът, което е близо два пъти, и строителството й приключи за четири години вместо предвидените две, припомня шефът на строителната камара.

Той съобщи, че камарата е направила проучване на практиката в 27-те страни членки на ЕС. В 25 от тях методиката най-ниска цена за избор на победител в търговете не се прилага. Всяка страна има изградена методика, като изборът пада на икономически най-изгодната оферта.
Това не означава, че търгът се печели от този, който дава най-ниска цена. Влияние оказват още два фактора – финансовите показатели на фирмите и техническите им възможности като опит, техника, квалифициран персонал.
Камарата преведе немската и френската методика и ги предадохме на министрите Плевнелиев и Дончев, за да се направи българската, в която да има и трите компонента – цена, финансова и техническа част.

Бойков посочи, че цените за строителство продължават да падат. За последните две години компаниите работят с 2–3% печалба. Често фирми не включват определени видове разходи като например социалните осигуровки.
В тръжните си предложения компаниите залагат нула за т.нар. непредвидени разходи, а в тях влизат и осигуровките. Всичко това се прави с цел да се спечели търгът на най-ниската цена.

Освен поръчките по еврофондовете други няма. В момента освен по оперативна програма “Регионално развитие” за ремонт на второкласни и третокласни пътища други договори за строителство няма. По програма “Околна среда” нищо не се случва.
Има около 150 проекта, които трябва да тръгнат по програмата за “Развитие на селските райони” по двете мерки за инфраструктура в малките общини.
Тук е мястото на малките фирми да участват в тези поръчки. Камарата работи активно с министерството на земеделието, за да може да тръгнат поне тези обекти, които са на стойност от 500 хил. лв. до 3 млн. лв.

Чуждите инвестиции паднаха с повече от 50%. От тях 70% отиваха за строителство. Българският бизнес не строи, защото хората нямат пари да купуват. Статистиката показва, че кредитната експозиция на банките не расте. Тази година ще бъде още по-тежка за строителния бранш и от миналата, прогнозира Иван Бойков.

Миналата година от професионалния регистър се отписаха около 1200 фирми. Тази очакваме това да направят още около 1500 – 2000 фирми. Те или ще минат в сивия сектор, или ще спрат да се занимават със строителство. Това е около половината от вписаните към момента 4000 фирми в регистъра на строителя.

Цялото интервю с Иван Бойков четете във вестник “Дневник”.