Българският инженер Орлин Илиев работи от 7 години в Европейската комисия като мениджър “Проекти” и инвеститорски контрол на строителни работи, като над 6 години е бил в Съвместния изследователски център към ЕК в град Испра, Италия. През последната година работи в Службата за инфраструктура и логистика в Брюксел, отговаряща за 70-те сгради на ЕК в Брюксел. Преди да започне работа в ЕК, той е бил мениджър “Проекти” в “Линднер България” и директор на “ЕСХА България”. Той също е съосновател на “Информационна група пасивни сгради България”, както и на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и неин настоящ член. През 1995 г. е завършил магистърска степен по строително инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София.

В края на май тази година Орлин Илиев, който работи в Европейската комисия от 7 години, получава награда за проект на енергийно ефективна жилищна сграда в Италия. Екипът на българския инженер използва приципите на пасивната сграда, за да постигне възможно най-нисък разход на енергия. Промененият обект е собственост на Съвместния изследователски център и се ползва от млади изследователи на стаж.

Проектът обхваща сграда от четири апартамента и постига икономии от над 65 хил. кВтч годишно спрямо 2010 г., или 90% по-малко от преди, и намаляване на емисиите на парникови газове от над 12 тона въглероден диоксид годишно. “Идеята за използване на принципите на пасивната сграда бе моя”, разказа пред “Капитал” инж. Илиев, който ръководи екипа на проекта. Инвестицията в сградата не е обявена. Но по думите на Орлин Илиев оскъпяването в сравнение с подобна “типова” едноетажна многофамилна жилищна сграда е около 14% и теоретично трябва да се изплати за около 12 години.

Екосградите на Брюксел

Признанието е от EMAS – схемата на Европейската комисия за управление и одит на околната среда, а проектът е на първо място в раздел “Най-ефективна местна практика за спестяване на енергия”. Наградите се присъждат на проекти, изпълнени в самата ЕК.

“Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS) е разработена от ЕК за предприятия и организации с цел оценка, подобряване и докладване на техните екологични резултати”, разказва инж. Илиев. EMAS е доброволен инструмент, а към май 2016 г. над 9000 обекта в Европа са регистрирани по схемата. Тя обхваща всички основни обекти на комисията в ЕС, или общо 1.5 млн. кв.м офисно пространство.

От 2015 г. сградите на ЕК се реновират активно, за да бъдат изпълнени изискванията по стратегиите на Европейския съюз за енергийна ефективност 2020 и 2050. В момента тече конкурс за пълно реновиране на една от най-големите офис сгради на ЕК в Брюксел с РЗП 175 хил. кв.м.

“След като близо 40% от крайното потребление на енергия и 36% от емисиите на парникови газове в Европа идват от отоплението, осветлението, вентилацията и климатизацията на сградите, за мен това остава най-важното направление за постигане на целите за енергийна ефективност”, коментира Илиев темата за технологиите, които са бъдещето при изграждането на екосгради.

Принципите на пасивната сграда

Изграждането на пасивните сгради започва преди близо 30 години в Европа в германския град Дармщат. Основният принцип на този тип строителство е в използването на т.нар. пасивни източници на енергия (слънце, почва, топлина от уреди) за постигане на възможно най-ниско потребление на енергия от активни източници. Това се постига най-вече чрез качествена изолация на външната обвивка на сградата (стени, под, покрив), подходящи врати и прозорци и ефективна вентилационна система, чрез която топлината от изходящия въздух се отдава на входящия свеж въздух.

По този начин пасивната сграда консумира с около 90% по-малко топлинна енергия в сравнение с конвенционалните сгради и 75% в сравнение с типичните нови сгради в Европа.

Сградата с награда Сградата е изградена на мястото на старо строителство от 60-те години. В нея има четири апартамента, които се обитават от млади изследователи с едногодишен договор за стаж в Съвместния изследователски център (СИЦ) в Испра, Италия. При проектирането екипът на инж. Орлин Илиев е използвал принципите на пасивните сгради, за да се постигнат ниски нива на енергийна консумация.

Каменна вата Основен фактор за енергийната ефективност на сградата е изолацията на нейната “обвивка” покрив, под и външни стени. В проекта за стените е използвана фасадна топлоизолация с каменна вата с дебелина от 24 см. Каменната вата е материалът с най-добра пожароустойчивост в сравнение с останалите видове изолации.

Подово отопление Освен фасадната изолация, спестяването на енергия се постига и чрез алтернативни източници на топлина. Такива са подовото отопление, за което се използва затоплената вода от газов бойлер. По-любопитно е използването на топлината на почвата за загряване на свежия въздух, който влиза в сградата през специалната вентилационна система. При дълбочина от 1,5 м температурата на почвата е сравнително равномерна през цялата година. Инсталирани са полиетиленови (PE-X) тръби, които да използват сравнително постянната температура, а основната подова изолация гарантира, че няма да бъде загубена топлина при преминаването й от почвата към въздуха в помещението.

През прозореца Без прозорци и врати, които да отговарят на нивото на изполация и на вентилацията в помещенията, енергийната ефективност трудно може да бъде постигната. А сред видимите ефекти на неподходяща дограма е конденза. В сградата са поставени прозорци с двоен стъклопакет (три стъкла) с газ аргон между тях, който подобрява общия коефициент на топлопреминаване на дограмата.

Завършен проект Целият процес от изготвянето на задание за проекта до завършването на сградата отнема близо три години. Това е най-топлоизолираната сграда в комплекса, пъврата сграда, която използва геотермална енергия за отопление на въздуха и първата, оборудвана с трислойни прозорци. Резултатът от усилията на екипа е успешен не само заради признанието, което получават от EMAS. С използваната концепция се постига близо 10 пъти по-ниска консумация на енергия в сравнение със старата сграда или по-точно от 280-300 кВч/кв.м. спада до 18-25 кВч/кв.м. годишно.

Награждаването Ирене Сука (вляво), генерален директор на Дирекция Човешки ресурси на ЕК и председател на Управителния съвет на EMAS, Майве Руте – заместник генерален директор на Съвместния изследователски център в Испра и инж. Орлин Илиев на церемонията за наградите EMAS 2018 на ЕК.