В първата половина на миналото десетилетие България изплува от комунистическото си минало и банковата криза като привлекателна и евтина туристическа дестинация. Стотици хиляди британци използваха силата на английската лира и ръста в благосъстоянието си заради скока в цените на имотите в собствената им страна, за да завъртят колелетата на международен пазар на жилища. Походът им доведе до строителен бум по цялото южно морско крайбрежие и в отделни горещи зимни курортни точки.
Под натиска на търсенето се създаде цял отрасъл в строителството, който премина от хотелите към ваканционните селища с апартаменти и вили за продажба, на цени, които и днес са най-ниските в Европейския съюз за имоти в морски и зимни курорти.
Притокът от чуждестранни инвестиции, който този бум повлече, донесе над 1.1 млрд. евро постъпления от продажба на недвижими имоти на чужденци по данни на Българската народна банка за 2006 г.
Морето имаше голям дял в строителния подем, след като от 2004 до миналата година в областите Добрич, Варна и Бургас са се появили почти половина от всички новопостроени малко над 125 хил. жилища в цяла България.
После с отрезвяването на инвеститорската треска след влизането на страната в Европейския съюз и настъпването на първите признаци на кризата в края на 2008 г. към Югоизточна Европа вълната купувачи се отдръпна. За 2011 г., третата изцяло кризисна година, инвестициите в имоти на чужденци са стопени на 246 млн. евро.
Намалял, но продължаващ, притокът се съсредоточи върху морското крайбрежие благодарение на наплив на руснаци след 2008 г., които оцениха близостта на България в географски, културен и езиков смисъл. Строителният бум забави темпото си в сравнение с лудите години от 2004 до 2008, когато по морето се пускаха в експлоатация между 7 и 10 хиляди жилища на година, повече от половината за цялата страна, но съвсем не спря. През 2010 са пуснати в експлоатация почти осем хиляди,  а през 2011 – почти седем хиляди жилища.
Строителството, придружено от нарастващ поток туристи или собственици на имоти, постави под напрежение инфраструктурата и обществените услуги. Най-видими са екологичните проблеми заради замърсяването и натиска да се застрояват нови територии. На върха на дневния ред на  кметовете, които интервюирахме, е изграждането и разширяването на пречиствателни съоръжения там, където те липсват.
Развитието на курортите често беше по заглавията на вестниците заради липсата на синхрон в планирането и строителството, което доведе до парадокса инвеститори масово да поемат не само благоустрояването около комплексите си, но и изграждането на инфраструктура като пътища, улици, електро и водоснабдяване. Законът за устройство на черноморското крайбрежие трябваше да сложи ред в хаоса, като осигури правата на всички български граждани и гости да имат достъп до природните ресурси на плажовете. Но кметовете се опасяват от продължаващите промени в момент, в който те все още не са готови с общите си устройствени планове.
За тези, които купиха в покрайнините на морските градове, придвижването е въпрос, на който трябва да се намери безопасно, гладко и постоянно решение.
Бумът в инвестициите в курортите донесе повече и подобрени услуги в туризма. Сега предизвикателството е усилията за предоставянето им да бъдат обединени. Иначе всички рискуват пазар, който все още поддържа работни места и изкушава туристи да видят и да останат в България, да потъне.

Икономиките на купувачите удържат на кризата Докато продължаващите икономически затруднения в Западна Европа не дават основания за скорошно завръщане на купувачите на втори домове на Черноморието, стабилният растеж в страните от бившия Съветски съюз е източник на нова надежда. „Райфайзен рисърч“, звеното за проучвания и анализи на Raiffeisen Bank International в Австрия, прогнозира продължаващ подем в Русия и Полша, още една страна, от която понякога идват купувачи на ваканционни имоти в България.  В допълнение покупателната им способност може да нарасне вследствие на засилване на валутите им спрямо еврото. „От гледна точка на съответната парична политика и на факта на това, че излизането на Гърция от еврото не е непосредствено надвиснало, очакваме умерено засилване на валутите на ЦИЕ спрямо еврото през втората половина на 2012 г.“, казва ръководителят на „Райфайзен рисърч“ Петер Брециншек.

Още по темата
Трябват устройствени планове – и национален, и общински
Върху пясъчните дюни няма да се строи
Как се прави хотелски мениджмънт в не-хотели
Русия остава основният пазар
Има кой да плати за висококачествени ваканционни имоти
В Поморие асфалтираме улици и разширяваме паркинги
Инфраструктурата е приоритетът на Царево
Созопол катастрофира, ако общият устройствен план се забави
Балансът между капацитета и инфраструктурата на Слънчев бряг е нарушен
Стремим се да развиваме общинската инфраструктура