От Весела НиколаеваВсички статии на автора

 

Бра е специален град. Намира се в Северозападна Италия, близо до границата с Франция, близо до Алпите и близо до сърцата на много любители на сирене. Сирене? Да, като всички планиниски райони и Пиемонт, в който се намира Бра, се слави с много сирена, които всъщност са „мляко във всичките му форми“, както казват от Slow Food. От 20 до 23 септември тази година цялото градче, което има 30 хил. жители, стана световна столица на сирената с изложението Cheese. Ние ще ви разходим поне виртуално из нея и се надяваме, че ще усетите аромата на българското зелено сирене, на запечените и леко опушени полски сирена, поднасяни със сладко, на твърдия пармезан и истинския чедър, на елегантните парчета меки френски сирена, обвити в ким и ядки.

Бра, един специален и вкусен град 

Бавно удоволствие

Да тръгваме по-бързо, защото имаме много за разказване! Най-напред – нека да обясним какво е Slow Food. Организацията е точно това, което и означава – тя е за бавното хранене и стила на живот, който идва с него. За насладата от храната и мисълта за всеки, който е оставил своя отпечатък в приготвянето й и за стремежа всичко да „вкусно, чисто и честно“. Slow Food не е елитна организация и не означава задължително био производство. Означава запазване (и опазване) на традиционни храни, напитки, начините на приготвянето им и помощ за хората, които могат да ги превърнат в свой поминък. Тя възниква през 1986 г. и първоначално е начинът италианците да покажат възмущението си от отварянето на ресторанти за бързо хранене (McDonald’s) в историческия център на Рим. Създателят й Карло Петрини е роден в Бра и градът и досега е отправната точка за много събития на Slow Food.

Запазването на традиционни видове сирена, направени от сурово мляко, е една от кампаниите на движението. Тя започва още през 2001 г. и има за цел да опази възможността за производство на млечни продукти от сурово мляко. Защо точно сурово – най-общо казано, то има уникални свойства и микроогранизми, които придават неповторим вкус и аромат на сирената. Пастьоризирането ги убива до голяма степен, а самите технологии на производство, развивани векове наред, са така пригодени, че да убият „лошите“ бактерии. Една подробност – свойствата на суровото мляко и неговите качества зависят много от начина на отглеждане на животните и тяхната храна. Пиша толкова подробно за произхода на храната, защото това е усещането, което ще ви остане дори след първия половин час разходка из улиците на Бра.

Бра, един специален и вкусен град 

Свежо като наденичка

Градът е нещо като умалена столица на гастрономията. На вкусната гастрономия, която доказва, че вкусът не е задължително да бъде скъп и сложен, нито да отнема много време и да изисква звезди на „Мишлен“ в гастрономически пътеводители. Първо, настройте се, че когато отидете в града, храната ще е прясна и е въпрос на чест да ви я предлагат току-що приготвена. Това вероятно е и обяснението за страстта на хората от града към salsiccia di Bra – абсолютно сурови наденички от съвсем прясно, леко подправено смляно месо. Първият сблъсък, ако не сте свикнали със суровата кайма, е малко стряскащ, но извън културните различия какво се яде непреработено топлинно и какво не – наденичките са много вкусни. Те са добро разнообразие на изобилието от сирена, които Бра ще предложи и извън изложението Cheesе, на което впрочем се леят доста вино и бира. Освен традиционното съчетание с виното, производителите на бира упорито налагат и идеята, че тя много подхожда на сиренето. Може, разни хора, разни вкусове, а в Бра никой няма да ви направи забележка, че обичате нестандартните съчетания с храна. Напротив, дори може да полюбопитстват.

Като из цяла Италия, и тук обичат храненето на улицата по всяко време на деня и нощта. Най-добрият показател колко е добро едно заведение са посетителите му – колкото са повече, толкова по-хубава е храната. Ако ви се прияде сладолед – вижте къде е най-голямата опашка и се наредете. Няма нищо странно в това да се чака половин час за пакет сладки или за друга вкуснотия. Освен това никой няма да ви направи забележка, че се бавите с избора си. Само се въоръжете с търпение, ако не знаете италиански – там почти никой не говори английски, а скоро и официално изследване показа, че италианците са най-зле в уменията си по този език. За немски да не споменаваме, но има шанс да се разберете на френски.

Балканите на италианска улица

Нека се върнем към сиренето – изложенията са наистина уникален шанс да се разходите поне наум из вкуса на цели континенти. Най-голямата част от изложителите бяха от западната част на Европа, а Балканите бяха представени с България, Македония и Румъния. Нашата страна си имаше зелено сирене (което свърши преди края на изложението), сирене от каракачанска овца и овче кисело мляко. И каракачанската овца, и зеленото сирене са президиуми на Slow Food – това означава, че организацията полага специални усилия за запазването и популяризирането им. Македония ни беше достоен съперник със сирената от областта на Маврово и по-точно с кашкавал от овче мляко. Румъния е моят личен любимец, с нейните странни рецепти, изобилни и различни за всяка област и село из безкрайните й планински вериги. Личният ми фаворит е сирене, което отлежава в борова кора – бледо жълто, меко, с лек смолист аромат. Не знам дали някакви количества се внасят в България, аз поне не съм срещала.

Да се опита всичко, което предлагаха изложителите, не е по силите на един и дори на двама души. Панаирът на млечните продукти заемаше няколкото централни улици на градчето и буквално не можеше да се разминеш от хора. Извън подобни събития Бра е малко, спокойно място, с много стари църкви и красиви къщи. Има много за разглеждане за повече от ден, има и много близки села, в които да се разходите. Има и художествена галерия, настанена в стар замък – palazzo Traversa, в който освен обичайните портрети на местни благородници, може да видите няколко красиви пейзажа. Най-впечатляващата картина е „Емигранти“ на Филипо Оменя, която заема една стена от стаите на галерията. Може би защото сега темата с емигрантите е актуална за България, или заради силното й въздействие – ако я гледаш известно време ми се струва, че никога повече няма да говориш как хората, бяхащи от война или глад носят зарази, мръсотия и престъпност.

Бра, един специален и вкусен град 

Картината „Емигранти“. Изглежда сякаш лицата са еднакви във всички векове и при всички бягства в търсене на по-добър живот

Как да стигнете до Бра:

Градът е на около два часа и половина път с кола от летище „Бергамо“. Има редовни полети до него, след това на всеки 30 минути има автобусна линия до Милано, откъдето може да хванете и влак. Ако изберете вариант с кола/микробус, пътищата са повече от добри.

Информация за забележителности:

http://www.turismoinbra.it/ – само италиански.

Нашият съвет е – когато се храните, нека е навън. Ако времето позволява, бистрата, ресторантчетата и дори храненето на улицата, е само по себе си кулинарано-туристическа обиколка.

Още за събитията на Slow Food по целия свят:

http://slowfood.com/international/28/national-and-international-events-calendar

В България организацията ще представя традиционни балкански храни по време на изложението Interfood & Drink от 7 до 10 ноември в „Интер Експо Център“ в София. 

keyboard_arrow_up