Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столичната община:

Автор: Строителство Градът

Предишна снимка1 2 3 4 5Следваща снимка

Г-н Чобанов, може ли да започнем с основните принципи при излагане и социализиране на археология в градовете и превръщането им в културен капитал?
– Основните принципи за работа с археологическите културни ценности в градовете са описани в различни международни норми като конвенциите на ООН, ЮНЕСКО и Съвета на Европа. Разработени са и многобройни препоръчителни документи с добри практики, най-вече от организации като ИКОМОС, ИКОМ и др.
На първо място идва схващането, че археологическите ценности са важни за обществото и трябва да бъдат планомерно и контролирано проучвани, консервирани, реставрирани и представяни пред публика. Застъпва се тезата, че тяхното разкриване трябва да е подкрепено със съответните възможности за последваща поддръжка, т.е. археологическите проучвания непременно трябва да се продължат с дейности по консервацията и реставрацията. Смята се, че проучванията не трябва да бъдат тотални – т.е. трябва да оставим археологически обекти за проучване и от следващите поколения. Всъщност по този начин се развива идеята, че археологическото богатство е една духовна пъпна връв, която свързва нашите предци, създателите на археологическите ценности, с нас и с всички следващи поколения. Можем да мислим за това като за една щафета през вековете. В този смисъл наше синовно задължение е да се грижим за културното наследство и да го предадем в добро състояние на следващите поколения. Има и друго измерение – българското културно наследство е и европейско, т.е. ние съхраняваме и сме отговорни освен към себе си и към останалите европейци. С конкретен пример – „Св. София“ е едновременно софийска светиня, българска национална ценност и общоевропейски паметник.Културният капитал е културно наследство, което произвежда полезен ефект за общностите,
които го съхраняват.
Ползите са в няколко посоки – първо, гарантира се историческото познание за града и страната с нагледни примери, възпитаващи уважение и респект. Второ, формира се идентичност на съответните селища, идентичност, която се пренася и върху хората и техните ценности. Трето, повишава се интересът към съответното място и това кара други да дойдат на място да се запознаят с културните ценности. Четвърто, повишава се качеството на живота – да имаш уникални обекти на една ръка разстояние е привилегия, която милиони хора по света нямат. Например една от най-хубавите черти на работата в офис на ул. „Московска“ е, че ежедневно се наслаждаваме на „Св. София“.
Културният туризъм е изкуството да привлечеш „другия“ да дойде, за да се наслади на твоето културно наследство. Това се прави най-лесно, ако другият, т.е. туристът, е убеден в ценността на обекта, който искаш да бъде повод за посещението. Човечеството мисли в такива категории – на значимост – от най-дълбока древност. Например „7-те чудеса на света“ са типичен пример как античния човек осмисля културното наследство на своето време. Антипатър е автор на тази концепция – за списък на най-важните обекти на човечеството. Херодот пък е първият културен турист, записал своите наблюдения.
В тези сложни отношения между човека и наследството има и много важен митологичен аспект – например гърците започват да разказват своите митове преди хилядолетия, с което стават интересни на римляните, и т.н. В цялата работа голяма роля играе писаното слово, а в наше време и интернет като основната медия на човечеството. Човек, за да придобие интерес към даден обект или тема, трябва да има увлекателен начин да се запознае с нея. Най-важното условие е да има емоции, да се засягат общочовешки теми и т.н.С какво са свързани основните проблеми?
– Основните проблеми са главно свързани с осигуряването на средства – за разкопки, издания, консервация и реставрация, реклама. Тук драмата е, че много малко от средствата, генерирани пряко или косвено благодарение на археологическото наследство, се връщат обратно за неговите нужди, т.е. се реинвестират. Затова и средствата постоянно не достигат, затова не може да се реализира и необходимия маркетинг. Успореден проблем е, че не всички общности припознават археологическото наследство като свой местен приоритет. А без такова отношение няма как да има силен културен туризъм.

Как подхождат общините по света? Участва ли частният бизнес? 
– Ключовата роля навсякъде е на държавата и на общините в сътрудничество, подпомагани от бизнеса. Обикновено държавата запазва един най-тесен кръг обекти за директно управление, като правило свързани с държавната традиция или националното утвърждаване. Останалите обекти се стопанисват от общините с подкрепата на централните власти чрез различни финансови инструменти. Националната реклама почти навсякъде се провежда от държавата. Ролята на бизнеса варира – от концесии или частен мениджмънт до осигуряване на услуги, но като правило туроператорите, хотелиерите и ресторантьорите участват при вземането на решения и изграждат система от взаимноизгодни отношения с местните власти. Например в много европейски държави директни отчисления от всяка нощувка се трупат в местен фонд за поддръжка на наследството.
Добри примери има навсякъде по света, предизвикателството е да утвърдим нашите добри примери.

Какви са основните инвестиции на Столичната община в културна инфраструктура и археологически проучвания за 2013 г. като бюджет и обекти?
– Изграждаме Музея за история на София с бюджет от около 7 млн. лв., провеждаме археологически проучвания и други дейности, свързани с културното наследство, за около 500 хил. лв. Отделно тече проектиране на определени зони и обекти в центъра, което всъщност е подготовка за следващия програмен период, през който ще изпълняваме различни проекти, свързани с културното наследство.
Музеят за история на София не работи още, очакваме да отвори врати в първата половина на следващата година. Отворихме за посещения подземната зона на „Св. София“ и парка „Врана“, като хиляди софиянци и гости на града посетиха двата обекта до момента. Сериозен е и интересът от чуждите туристи.

Столичната община не е бенефициент – как оценявате развитието на проекта за античния комплекс „Сердика“?
– Със загриженост следим развитието по проекта. Кметът на София г-жа Фандъкова изпрати преди известно време подробно писмо до министъра на културата с апел да се действа решително за справяне с различните проблеми на обекта. Най-неотложно е да се проведе полева (аварийна) консервация на археологическите структури, да се чисти паразитната растителност, да се отводняват определени зони след обилни дъждове. Ние също правим всичко, което попада в нашите задължения – например предприемаме допълнителни дейности по охраната на археологическите зони. Разчитаме и на активната работа на СДВР. Много се надяваме търгът за изпълнител на останалите дейности по проекта да бъде обявен от министерството и проведен успешно, за да може през 2014 г. комплексът да стане изцяло достъпен.

Как се развиват други проекти като западната порта и мавзолея в Западния парк?
– И тази година се проведоха проучвания на Западна порта, извърши се и полева консервация. Резултатите са обнадеждаващи. Установени бяха със сондажни проучвания части от голямата представителна сграда – вероятно базилика на Константин Велики – от другата страна на ул. „Вашингтон“. Тече необходимото проектиране, така че да се намери възможното решение за оформяне на подземен пасаж, в който да се представят седемцветните мозайки на сградата. Тази есен ще се оформи градинската зона на обекта.
Що се отнася до мавзолея, вероятно ще имаме реализация на проект в рамките на интегрирания план.

Какво се очаква от археологическите проучвания под пл. „Св. Неделя“?
– Очакванията са огромни – ще се разкрива най-представителната зона на древния град – форума с дворцовите постройки. Надяваме се на висока степен на запазеност и много ценни находки.

Провежда се архитектурен конкурс за пл. „Св. Неделя“, по какъв начин е най-добре да се експонира археологията в такъв район по принцип?
– Няма универсална формула, но, общо взето, ще се реализира смесен подход с площад на две нива и подземни и полуподземни зони. Рецептата е да не се пречи на комуникацията в района и същевременно да се представи колкото може повече от археологическото наследство.

Какво предвижда идейният проект за амфитеатъра на Сердика? В каква степен може да бъде възстановен от гледна точка на ситуацията му в града? 
– Предвижда се оформяне на лятна сцена с екран върху една от стените на сградата на „Гьоте институт“. Лятната сцена с щадяща конструкция от метал ще следва очертанията на древната структура. Проектът ще може да се реализира, ако държавата ни прехвърли терена на НЕК, в който попада по-голямата част от разкритото до момента.

На какъв етап е проектът и тръжната процедура за музея на София и за СПА центъра?
– Процедурата за музея вече приключи, очакваме в следващите дни да се подпише договорът и да започне работата. За частта, която се предвижда да функционира като СПА център, все още се търси партньор.

София – културна столица 2019?
– София е най-силният и убедителен кандидат за европейска столица на културата през 2019 г. Залагаме на уникалния ни културен живот със стотици събития, на богатата история и културно наследство, на безпрецедентните мащаби на сътрудничество с гражданското общество, но голямата роля на културата в икономиката на града. Мотото ни е „Сподели София“, защото не сме сами, а с Югозападния регион – с градове като Перник, Кюстендил и Благоевград, с малки населени места с богата култура. Ще развиваме много общи проекти и инициативи, културни маршрути. На 17 септември ще подадем кандидатурата официално. До момента над 16 хиляди души са се включили в кампанията за събиране на идеи, проведени бяха около 30 обществени обсъждания, почетният инициативен комитет има десетки членове, много световни фигури като Марио Варгас Льоса, Андреа Бочели, Тото Кутуньо, Патриция Каас изразиха подкрепата си за града. Близо 70% от хората на София знаят за каузата ни и ни подкрепят.

Интервюто взе Николай Тодоров

 

keyboard_arrow_up